Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 36.
++++++++++++++++++
Десетина дни по- късно, двата кораба достигнаха Четвъртата луна на Двадесетата планета. Тази луна беше отдалечена на по- голяма дистанция от планетата и от звездата, което я правеше замръзнала луна, със температури около: -45° C, а гравитацията й беше около 150%. Във един следобед, по бордовото време на кораба Volvo, Алекс и екипа Алфа, се качиха на дрона и отпътуваха за кацане на тази луна, наречена още Замръзналата луна. До там имаха няколко часа път, време в което Алекс наблюдаваше луната с биноклите на дрона. Отдалеко се виждаше, че там едва ли има каквото й да е живо същество, заради ниските температури. Луната имаше диаметър, около 2,4 пъти по- голямо от това на Земната луна. Алекс запали цигара, докато умуваха заедно, какво да правят с тази Замръзнала луна, по принцип. След гласуване се стигна до решението- да се направят проби на материята на тази луна, за да знаят какво точно има там. Отдалеко ставаше ясно, че там няма никаква атмосфера, но това нямаше голямо значение.
Когато във следобеда екип Алфа се приземи на Замръзналата луна, пуснаха навън два от специалните роботи, за работа при ниски температури. Самият дрон се опираше на пилони, които се подгряваха, срещу замръзване. Сканирането показа, че под дрона има стабилна скала. Докато двата робота взимаха проби от материята и сканираха наоколо дрона, Алекс запали цигара и се замисли. Отоплението на дрона поддържаше добра температура, но не се препоръчваше излизане навън. По някое време, единият от роботите отказа да се подчинява, той блокира и спря да разбива скалите за да вземе проба от материята им… Не изминаха й десетина минути, когато блокира и втория робот, а екип Алфа, неможеше да разбере причината за това блокиране.
*
След около един час време, Алекс наблюдаваше картината от изпратен навън дрон. Със изненада хората от екипа, разбраха причината за блокирането на роботите- те бяха намерили скала, състояща се от огромни, скъпоценни диаманти, които не биваше да разбиват, заради голямата им цена, по принцип. Алекс се позамисли, пък отзова двата робота оттам, отлагайки всичко за по- късно. От сканирането чрез дрона изпратен навън, ставаше ясно, че до голяма степен, това място е диамантено поле. На една от снимките, хората тук видяха огромен диамант, със светло зелен, на места- лилав цвят, който странно отразяваше оскъдната светлина…
Когато по- късно Алекс разглеждаше същия диамант, поставен на плота пред пулта му, той неможа да откъсне поглед от него. Нарекоха го “Синьото око”, а докато изчакваха да се стопли от мраза, където беше отрит, те нямаха търпение да го докоснат…
*
По някое време, диамантът се позатопли, а Алекс му сложи специални сензори, за да го сканира, но каква беше неговата изненада, когато на екрана се изписа въпрос зададен от… от самия диамант…
Оказваше се, че “Синьото око”, беше форма на живот- странен мислещ диамант. Но това далеко не беше всичко- там на Замръзналата луна, имаше хиляди такива, мислещи диаманти…
Алекс се замисли угрижен и заби поглед в новите въпроси на “Синьото око”.
+++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар