Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 32.
++++++++++++++++++
От няколко дни, хората от експедицията на Алекс, със космическите кораби Volvo и Nissan, гостуваха на една от петте луни на Двадесетата планета, а именно- на Зелената луна. На тази луна стъпиха около сто души, със дронове и летящи чинии от двата кораба. Това се оказа една малка планета, със редица условия и луксове за живот, със собствена атмосфера, питейна вода, дори дивеч, който ставаше за храна на земляните. По принцип след време, тук щеше да се развъжда и дивеч с произход от старата Земя. Колкото до транспорта, на луните и самата Двадесета планета, имаше идея- да се отглеждат расови коне и мустанги, за лесно придвижване извън базите на земляните. Идеята постепенно беше одобрена, а корабите на земляните, имаха начин да осъществят тази идея, но това щеше да отнеме поне пет години, а това беше много време… За този момент, корабът Volvo, разполагаше със само една двойка коне, заради хобито на Алекс, да се вози с коне. При търсенето на информация, се оказа, че коне се продават на една от близките планети около Синята звезда, отдалечена на дистанция от пет месеца полет. Именно това беше Осмата планета. Там продаваха и дивеч, със далечен произход от Земята, но със добри вкусови качества. Командирите оставиха тази идея за по- нататък, като: “добра идея”.
Една бордова сутрин, Алекс и Палма, се разхождаха около дроновете и чиниите, пристигнали на луната. Това сънливо време, повече хора използваха да се наспят и да си почиват. При огньовете навън, имаше двадесетина души, седнали на приказка и похапване.
По следобедно време, двамата се завърнаха при дрона на екипа си и се скриха да се стоплят вътре. В дрона бяха само Аш и Ким, които се черпеха и слушаха музика. Алекс беше изморен, та седна на мястото си, но нито запали цигара, нито си взе кафе от автомата, а не беше и гладен. Докато преглеждаше новините от изтеклите дни и часове, той си отбелязваше нови и нови планове за напред.
Следобедът напредваше, когато на Зелената луна се приземи още един десетместен дрон, този път с хора от кораба Nissan. Алекс не запали нова цигара, а извади бутилка джин и отпи глътка, замислен над последните дни тук. По решение на командирите на корабите, всички трябваше до сутринта да се завърнат по корабите, за да продължи пътуването нататък, по плана, към Луната- Яйце, както беше наречена, заради формата си на овално, елипсовидно яйце. Тази луна се намираше на около два дни полет, нататък от Зелената луна. В тези часове, се изчисляваха траекториите към другата от луните.
Към края на следобеда, Алекс се беше заел да изучава архивите, за да си припомня разни случки от миналото. Навън хората вече се ориентираха да се прибират нататък към двата кораба, със дроновете и летящите чинии. Огньовете навън бяха добре загасени и всичко почистено около радио- пирамидата, която вече действаше. Тук почти не си личеше, да е идвал някой.
По някое време, Екип Алфа, където беше и Алекс, отлетяха със дрона си, обратно към кораба Volvo. До там имаха няколко часа път, а Алекс използва това време, за да си поспи.
+++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/
++++++++++++++
Фантастика. 2021. Откъс № 32.
++++++++++++++++++
От няколко дни, хората от експедицията на Алекс, със космическите кораби Volvo и Nissan, гостуваха на една от петте луни на Двадесетата планета, а именно- на Зелената луна. На тази луна стъпиха около сто души, със дронове и летящи чинии от двата кораба. Това се оказа една малка планета, със редица условия и луксове за живот, със собствена атмосфера, питейна вода, дори дивеч, който ставаше за храна на земляните. По принцип след време, тук щеше да се развъжда и дивеч с произход от старата Земя. Колкото до транспорта, на луните и самата Двадесета планета, имаше идея- да се отглеждат расови коне и мустанги, за лесно придвижване извън базите на земляните. Идеята постепенно беше одобрена, а корабите на земляните, имаха начин да осъществят тази идея, но това щеше да отнеме поне пет години, а това беше много време… За този момент, корабът Volvo, разполагаше със само една двойка коне, заради хобито на Алекс, да се вози с коне. При търсенето на информация, се оказа, че коне се продават на една от близките планети около Синята звезда, отдалечена на дистанция от пет месеца полет. Именно това беше Осмата планета. Там продаваха и дивеч, със далечен произход от Земята, но със добри вкусови качества. Командирите оставиха тази идея за по- нататък, като: “добра идея”.
Една бордова сутрин, Алекс и Палма, се разхождаха около дроновете и чиниите, пристигнали на луната. Това сънливо време, повече хора използваха да се наспят и да си почиват. При огньовете навън, имаше двадесетина души, седнали на приказка и похапване.
По следобедно време, двамата се завърнаха при дрона на екипа си и се скриха да се стоплят вътре. В дрона бяха само Аш и Ким, които се черпеха и слушаха музика. Алекс беше изморен, та седна на мястото си, но нито запали цигара, нито си взе кафе от автомата, а не беше и гладен. Докато преглеждаше новините от изтеклите дни и часове, той си отбелязваше нови и нови планове за напред.
Следобедът напредваше, когато на Зелената луна се приземи още един десетместен дрон, този път с хора от кораба Nissan. Алекс не запали нова цигара, а извади бутилка джин и отпи глътка, замислен над последните дни тук. По решение на командирите на корабите, всички трябваше до сутринта да се завърнат по корабите, за да продължи пътуването нататък, по плана, към Луната- Яйце, както беше наречена, заради формата си на овално, елипсовидно яйце. Тази луна се намираше на около два дни полет, нататък от Зелената луна. В тези часове, се изчисляваха траекториите към другата от луните.
Към края на следобеда, Алекс се беше заел да изучава архивите, за да си припомня разни случки от миналото. Навън хората вече се ориентираха да се прибират нататък към двата кораба, със дроновете и летящите чинии. Огньовете навън бяха добре загасени и всичко почистено около радио- пирамидата, която вече действаше. Тук почти не си личеше, да е идвал някой.
По някое време, Екип Алфа, където беше и Алекс, отлетяха със дрона си, обратно към кораба Volvo. До там имаха няколко часа път, а Алекс използва това време, за да си поспи.
+++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/
++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар