Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev.
Фантастика. 2021. Откъс № 30.
++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, космическият кораб Volvo, напредваше към една от петте луни на Двадесетата планета, а именно към Зелената луна. Смяташе се, че на тези луни още никой не е стъпвал, въобще. Някои хора от експедицията на Алекс, се съмняваха в това, предполагайки, че може пък да е ходил там някой, преди това, все пак. А пък Алекс, пушеше цигара в един бордови следобед и се черпеше с джин- тоник, в компанията на останалите от Екип Алфа, зает със мислите си, докато обмисляше предстоящите посещения при петте луни, а
за момента всички траектории бяха готови и изчислени.
Следобедът напредваше, когато пред кораба Volvo, застана Зелената луна, и все по- близо. Наблюденията над тази луна, показваха, че там също има някаква атмосфера, а се очертваше да пристигнат до близка дистанция, край нея, след броени часове.
Алекс се беше разходил из кораба, заедно със Палма, а като се прибираха наобратно към каютата, те се спряха до един люк, за да погледат към Зелената луна, използвайки и биноклите си. Гледката се оказваше впечатляваща, а двамата се позагледаха за известно време, преди да продължат пътя си.
В столовата имаше тридесетина души, а Алекс и Палма седнаха да се почерпят и да поговорят с хората, сред които пет извънземни, също от експедицията. Двамата използваха това време, за да проверят как вървят нещата из базите на планетата и на астероида. Радиовръзката в тези часове беше добра.
Към края на бордовия следобед, Алекс и Палма се бяха понапили, но се прибраха успешно в каютата на екипа си. Тя пусна музика, а той се разположи на креслото си пред пулта, а като погледна видя, че Зелената луна е вече съвсем наблизо. Гравитацията на тази луна беше около 50%, а изненадващо се разбра, че атмосферата е годна за дишане. Големината на тази луна, надвишаваше почти двойно, старата Земна Луна, ако тук някой въобще си я спомняше.
Със започването на бордовата вечер, към луната се отправи една от чиниите на Volvo, със двадесет души на борда си, за да огледат нещата на място. Докато Алекс се колебаеше, дали и той да стъпи на Зелената луна, останалите от екипа Алфа, решиха да отидат там, но по- късно. Времето напредваше, а изпратените напред автоматични дронове, изпращаха картина от луната, а там изглеждаше интересно, имаше дори и течаща питейна вода.
Вечерта напредваше, когато се получи телевизионна картина от летящата чиния, а двадесетимата там, вече бяха пристигнали и се разхождаха навън, с леко неудобство от ниската гравитация. Първите опитали въздуха там, заявиха, че ухае на ментов чай. По това време екипа Алфа, взе решение, също да отиде към Зелената луна, със дрона на екипа. Алекс се позачуди, пък се съгласи да иде с тях. Когато по- късно, той стъпи на тази луна, там му хареса, запали цигара и се поразходи наоколо, а тук имаше и растителност, която изглеждаше интересна.
По- късно двата екипа, решиха да нощуват, (така да се каже), по машините си, на самата луна. Летящата чиния и десетместният дрон, бяха паркирани наблизо един до друг, със забити в скалата под тях, пилони, за да не се получи някаква засечка, в идващата бордова нощ.
Алекс беше в добро настроение, а се очакваше безсънна нощ, при запалените от земляните огньове, пред дрона на екип Алфа, където си печаха и месо, за вечеря.
++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/
++++++++++++++
Фантастика. 2021. Откъс № 30.
++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, космическият кораб Volvo, напредваше към една от петте луни на Двадесетата планета, а именно към Зелената луна. Смяташе се, че на тези луни още никой не е стъпвал, въобще. Някои хора от експедицията на Алекс, се съмняваха в това, предполагайки, че може пък да е ходил там някой, преди това, все пак. А пък Алекс, пушеше цигара в един бордови следобед и се черпеше с джин- тоник, в компанията на останалите от Екип Алфа, зает със мислите си, докато обмисляше предстоящите посещения при петте луни, а
за момента всички траектории бяха готови и изчислени.
Следобедът напредваше, когато пред кораба Volvo, застана Зелената луна, и все по- близо. Наблюденията над тази луна, показваха, че там също има някаква атмосфера, а се очертваше да пристигнат до близка дистанция, край нея, след броени часове.
Алекс се беше разходил из кораба, заедно със Палма, а като се прибираха наобратно към каютата, те се спряха до един люк, за да погледат към Зелената луна, използвайки и биноклите си. Гледката се оказваше впечатляваща, а двамата се позагледаха за известно време, преди да продължат пътя си.
В столовата имаше тридесетина души, а Алекс и Палма седнаха да се почерпят и да поговорят с хората, сред които пет извънземни, също от експедицията. Двамата използваха това време, за да проверят как вървят нещата из базите на планетата и на астероида. Радиовръзката в тези часове беше добра.
Към края на бордовия следобед, Алекс и Палма се бяха понапили, но се прибраха успешно в каютата на екипа си. Тя пусна музика, а той се разположи на креслото си пред пулта, а като погледна видя, че Зелената луна е вече съвсем наблизо. Гравитацията на тази луна беше около 50%, а изненадващо се разбра, че атмосферата е годна за дишане. Големината на тази луна, надвишаваше почти двойно, старата Земна Луна, ако тук някой въобще си я спомняше.
Със започването на бордовата вечер, към луната се отправи една от чиниите на Volvo, със двадесет души на борда си, за да огледат нещата на място. Докато Алекс се колебаеше, дали и той да стъпи на Зелената луна, останалите от екипа Алфа, решиха да отидат там, но по- късно. Времето напредваше, а изпратените напред автоматични дронове, изпращаха картина от луната, а там изглеждаше интересно, имаше дори и течаща питейна вода.
Вечерта напредваше, когато се получи телевизионна картина от летящата чиния, а двадесетимата там, вече бяха пристигнали и се разхождаха навън, с леко неудобство от ниската гравитация. Първите опитали въздуха там, заявиха, че ухае на ментов чай. По това време екипа Алфа, взе решение, също да отиде към Зелената луна, със дрона на екипа. Алекс се позачуди, пък се съгласи да иде с тях. Когато по- късно, той стъпи на тази луна, там му хареса, запали цигара и се поразходи наоколо, а тук имаше и растителност, която изглеждаше интересна.
По- късно двата екипа, решиха да нощуват, (така да се каже), по машините си, на самата луна. Летящата чиния и десетместният дрон, бяха паркирани наблизо един до друг, със забити в скалата под тях, пилони, за да не се получи някаква засечка, в идващата бордова нощ.
Алекс беше в добро настроение, а се очакваше безсънна нощ, при запалените от земляните огньове, пред дрона на екип Алфа, където си печаха и месо, за вечеря.
++++++++++++++
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/
++++++++++++++
Коментари
Публикуване на коментар