Дневникът на Експедицията. Откъс № 29.


Дневникът на Експедицията. Valeri Kolev. 
Фантастика. 2021. Откъс № 29.  
++++++++++++++++++
Няколко дни по- късно, над Северните бази се случи един сънлив и дъждовен ден, със черни облаци, надвиснали над базите. Алекс пушеше цигара, рано сутринта, изправен пред един люк и гледаше навън. В каютата на екип Алфа, бяха още: Палма, Ким и Аш, които приготвяха силна закуска за екипа, че започваше труден ден, на Двадесетата планета. Докато пушеше цигарата с горещо нес кафе, Алекс се беше замислил над плановете за деня и още десетина дни напред. По някое време, от запад се показа през облаците- Зелената луна на планетата. Алекс изведнъж се стресна, като си помисли, че на луните на Двадесетата планета, все още не бяха ходили. Луните бяха пет на брой. Той сподели идеята си за луните на тази планета, а екипът започна да обмисля кацане на тези луни. По решение на екип Алфа, два от корабите на експедицията, започваха пътешествие, в което трябваше да посетят тези луни. А това бяха именно: корабите Volvo и Nissan.
Следобедът напредваше, а планът за посещението на луните на Двадесетата планета, все още не беше готов. Алекс се беше изправил пред оперативния екран и преглеждаше направеното до този момент, а навън из Северните бази продължаваше да вали дъжд.
*
На сутринта плановете за посещаването на петте луни на Двадесетата планета, бяха готови, както включително всички траектории за тази цел. Предстоеше корабите да отлетят един подир друг, като първи щеше да бъде кораба Volvo. Алекс запали цигара, докато проверяваше готовите планове. 
Във началото на следобеда, корабът Volvo, беше вече готов да отлита, а Nissan трябваше да го последва на дистанция от няколко часа. Докато набираха височина, над планетата, Алекс следеше разсеяно как започва полета, а пилотираха четирима пилоти, подпомагани от пет дежурни екипа. В тези часове, докато набираха височина, на борда будуваха, само дежурните и пилотите. Препоръчваше се останалите да не снемат предпазните си колани, преди да се достигне височина от 100 километра. 
По някое време Алекс се беше замислил над плановете за идващите дни, а той нямаше добро настроение и форма в този ден. С надеждата, следващите дни да бъде в по- добра форма, Алекс се зае да изучава архивите на експедицията. Това му запълваше мислите известно време, вместо да се поддава на лошото настроение. 
Той запали нова цигара и измъкна от един джоб, плоска бутилка с джин, пък отпи глътка и заби поглед през люка в ляво от себе си, за да види какво е навън. 
Следобедът напредваше в кораба Volvo, а Алекс беше подремнал около час- два, пък стана да се наплиска с вода от чешмата в каютата, взе си чаша горещо нес кафе от автомата и седна зад пулта си, за да поработи. Той бавно се разсънваше, а “зелената детелина”, на часовника му, беше знак, че нещата вървят нормално. Замислен над новите планове, Алекс погледна оперативния екран, за да провери, до къде е стигнал кораба, през изминалите няколко часа. Намираха се на около 20 км. височина над Двадесетата планета. 
+++++++++++++++ 
Откъсите от № 1, до № 27, на този фантастичен роман,
се намират ето тук:
Приятно четене.
https://vale.alle.bg/ 
             


Коментари